Историята разказва: Как Сталин превзе София. За 3 месеца през 1949

Историята споделя: Как Сталин завладя София. За 3 месеца през 1949 г. цялата държавна власт у нас е била контролирана директно от Сталин и Берия. Едно е да получаваш „ братски съвети “, напълно друго – да допуснеш пред спалнята ти до стои боец от чужда войска с картечница.
„ Oктомври 1949 година.
През нощта руският круизен транспортен съд “Русия ” влиза в българското пристанище Варна. Няколкостотин пасажери с големи куфари в ръцете слизат от борда му под прикритието на тъмнината и изчезват в мрака… На идващия ден по улиците на София се появяват тайнствени персони с широкополи филцови шапки и необятни двуредни палта. Вървят по двойки, като че ли се разхождат умерено. Понякога, незабелязани от минувачите, елегантни яки момчета наместват нещо прикрито под връхните си дрехи…
И всичко щеше да е наред,
само че един ден кръговиден железен предмет изпада отдолу под палтото на един от тези “дендита ” и дрънчейки гръмко се търкулва по тротоара. Това е дисков пълнител за ППШ (картечен револвер “Шпагин ”), зареден до дъно с бойни патрони… ”

Така стартира документалният етюд на полковник Николай Сисоев (Николай Сысоев), озаглавен “Българската есен на 1949 ”. Той е съветски боен историк, осведомен добре с историята на руските вътрешни войски.
Авторът твърди, че през есента на 1949 година
по молба на тогавашните български управляващи в София идват скрито 668 бойци и офицери от Втори мотострелкови полк на фамозната Отделна мотострелкова дивизия със особено предопределение “Феликс Дзержински ” от войските на МГБ (Министерство государственной безопасности).
Тяхната задача е да поемат защитата на
основни обекти в София. Причината е, че след внезапния завой на Йосиф Брос Тито към Запада, гибелта на Георги Димитров и началото на процеса против Трайчо Костов в България се чакат “контрареволюционни дейности под управлението на англо-американския империализъм ”.
В очерка на Сисоев се цитират
най-много спомените на директния участник в интервенцията – лейтенант Никанор Петрович Перевалов. Преди отпътуването на полка за България полковник И. И. Каменев, пълководец на съединението, оповестява на офицерския състав буквално: “Предстои ни да осъществим значима оперативна задача на Министерството на държавната сигурност на Съюз на съветските социалистически републики зад граница. Предупреждавам всички –
това е държавна загадка от особена значимост и не подлежи на оповестяване ”
Подбрани са най-здравите физически бойци, наложително без татуировки и особени отличителни белези. По време на престоя в България им е подредено да се обръщат един към различен единствено по имена, без използването на воински звания. Офицерите са въоръжени с револвери ТТ, а бойците с картечни револвери “Шпагин ”, “Стечкин ”, картечници “Дегтярьов ” и ръчни гранати. Оръжието се придвижва в специфични усилени фиброви куфари.

По време на пътуването от Одеса до Варна лайнерът “Русия ” е съпровождан от две подводници. От Варна руските военни пътуват до София с трен. В столицата “дзержинците ” получават български документи за идентичност, само че без фотоси и по разпореждане на генерал-майора от МГБ П. В. Бровкин поемат защитата на държавното управление, на Централен комитет на Българска комунистическа партия, дома на Вълко Червенков, на пандиза, в който са
Трайчо Костов и другите подсъдими в процеса против него.
Съветските вътрешни войски заемат позиции главно през нощта. Охраната на всички места се състои от очевидни постове и секрети патрули. Някои носят униформи на нашата войска, а други са цивилни. В доста от охраняваните здания са основани огневи картечни точки, безусловно подготвени всеки миг да открият огън при нужда. След осъществяването на смъртната присъда на Трайчо Костов руските елементи си потеглят през януари 1950 година, а
персонална признателност им била изказана от Вълко Червенков
Не мога да разясня цялостната меродавност на тези обстоятелства, защото въпросният етюд не е строго историческо проучване, а е написан в научнопопулярен жанр, възхваляващ дейностите на руските “чекисти ”, само че в него участват хора с имена, звания, длъжности и има обилие от обстоятелства, представени документи и даже битови детайлности.
Единственото съществено четиво по тематиката
у нас открих преди време в “24 часа ”. Това бе една обстойна публикация на Григор Николов, която третираше цялата руска интензивност към проблема с Трайчо Костов. На тази интервенция е обърнато внимание и в монографията на Йордан Баев “КГБ в България ”.

Странно е, че цялата тази история като че ли не е била обект на по-мащабно проучване на българската просвета и че като цяло е извънредно непозната изключително за необятната аудитория. Защо е значимо за нея да се знае повече и тя да бъде съществено проучена?
Първо, тъй като демонстрира напълно различен вид
взаимоотношения сред Народна република България или по-скоро на част от нейното партийно и държавно управление и специфичните служби на Съюз на съветските социалистически републики, надалеч от общоприетите разбирания даже за тази историческа ера.

Второ, тъй като показва, че за един тримесечен интервал на практика цялата българска държавна власт е била не просто охранявана, само че и
безусловно контролирана от елементи на дивизията  “Дзержински ”,
т.е. непосредствено от Сталин, Берия и Абакумов. (Виктор Абакумов е тогавашният началник на МГБ и някогашен шеф на СМЕРШ. Човек, до който даже Берия наподобява като пионерче с интерес към птичките и тревичките. Той е наказан на гибел и екзекутиран през 1954 година – б.р.)

Става дума не просто за политически, а за “физически ” надзор. Образно казано, едно е до получаваш “братски препоръки ” или “шифрограми ”, а напълно друго е да допуснеш
пред спалнята ти да стои войник от непозната армия с картечница
Очевидно е, че руското управление е имало безпокойство да не се повтори югославският сюжет и е разполагало с действителна опция за броени минути да овладее най-важните стратегически обекти в столицата или да в профил лица, които счита за рискови. Това може да се преглежда през призмата на “защита от контрареволюционни дейности или боен прелом ”, само че в действителност значи тотално предаване на държавния суверенитет за три месеца на външен индивид отвън действието на каквито и да е правни правила.
Чисто юридически в контракта за съдействие,
дружба и взаимопомощ подписан сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики на 19 март 1948 година, няма уговорка, позволяваща незаконното разполагане на руски военни елементи в страната ни, камо ли опция да им се повери защитата на най-важните държавни органи и центрове.

Нещо повече. Макар и чисто официално и декларативно, този контракт прокламира правилото на “ненамеса във вътрешните работи на подписалите го страни ”. Това изяснява цялостната секретност на интервенцията през 1949 година, само че не изяснява продължаващата към този момент десетилетия осведомителна мъгла над проблем с огромно историческо и извънредно правно значение.